Листи с кръв пропити

 

Нощта ме нежно прегърна.

А аз от болка се привих,

когато осъзнах - несбъдната -

събирам любовта си в стих.

Щом падна мрак изписах

стотици редове.

Във тъмнината на нощта,

под хиляди звездици

- творих за тебе стихове.

И вехта рана прокърви

- по листите се стече кръв.

Една сълза за утешение

последва я без дъх.

Душата ми се мъчи гладна

за обич и за думи две,

изречени със закъсняла прошка

- молитва на пречупено сърце.

Мълчиш.

Не се обаждаш,

а мене тишина ме е пронизала.

Листи бели, пропити с кръв

и аз във спомени улисана.

Миража дето ме държеше вчера жива -

безмилостно ме днес сломи.

И ставам буря, ураган, стихия.

С две парещи, разплакани очи.

Напразно диря тез следи

(от твоя образ посивял).

Далече си, далече…

А аз без теб съм студ,

и дъжд, и вятър, и мъгла!

 

Иванина.

- Листи, пропити с кръв.♥️