От разстояние
Ще те обичам тихо
- мълчаливо.
До мозъка на костите ще ме боли за теб!
Ще си припомням всяка ласка,
всяка дума…
Когато този град заспива уморен.
Дълбоко във сърцето ще те скрия.
И ще скърбя от твоето отсъствие.
Ще се надявам
- в друг живот да те открия!
Ще те позная по допира на пръстите!
Ще те позная сред тълпи от хора,
между стотици чужди гласове!
В далечината на простора,
ще се предам (във твоите ръце).
И ти ще ме напишеш твоя,
(само твоя).
Ще ме целунеш на разсъмване.
Ще ми се сбъднеш в друг живот
(но не и в тоя).
А до тогава ще си моят сън
(и моето безсъние).
Иви
Изживей магията с "Избрани"
Ще те обичам
Ще те обичам още два живота,
а може би ще те обичам двеста!
Във тоя нямах сила да призная
за грешките и болката човешка!
Но в друг живот ще ти се случа.
Ще бъда твоята душа и тяло!
Сега играхме просто репетиция,
за да започнем чисти (отначало)!
Във друг живот ще си простим.
Ще те погледна право във очите!
Във този трябваше да ни боли…
И да пречистим с теб душите си!
Очаквай ме на прага!
Ще се завърна!
Отново да възкръсна в теб!
Сред хиляди звезди ще те прегърна!
Ще ме познаеш!
Точно мен!
Иви
Заплаках те
Аз мога да разплача и цветята,
разцъфнали дори през пролетта!
И птиците, дърветата, поляните…
По-страшна съм от Зимата!
Аз предизвиквам урагани,
с безкрайната си самота.
И нося стари мъки, стари рани
в разголената си душа.
И всички урагани кръстих
на него! На него..
Сега рисувам по небето с пръсти,
Любовта не надделя над егото.
Сега съм празна и бездомна,
и нямам път по който да вървя.
Сърце в гърдите ми - отровено
Дали тупти, дали туптя?
Иви
Покана за мечти и размисъл
БЕЗ НЕГО
Без него,
наобратно затуптявам.
Стрелките спират в полунощ!
И почват вместо часове да отброяват,
тъгите ми до следващият изгрев нов.
Душата ми е бомба
- закъснител!
Кога ли ще се пръсне тя…
Във полета на птиците умиращи,
небето разтрепервам от тъга!
И съществувам някак
на командно дишане.
А колко по-добре е да не съществувам!
Без него, на него…
Той!
- Единственият!
Не го… не го преболедувах!
Нежива, безсмислена, празна!
Без път, без посока, без бряг.
В гърдите ми тясно е, стяга…
любовта ми не става на прах!
След него,
без него…
На Дявола душата си продадох!
Логично - без съпротивления!
А после във съня си го заплаках!
Иви
Усети силата на думите
Ако никога, никъде
Ако никъде, никога
не се срещнем отново.
Ако не видиш очите ми пак…
Знай, че някога някъде те обичах
и във всеки мой стих те прибрах.
Ако никога повече не те видя,
знай, че рисувам очите ти по небето!
С четки копринени и пастелни бои!
Пиша те, пиша те по бреговете…
Ако никога повече не докосна дланта ти,
не забравяй, че там аз събрах
всички мои мечти необятни,
ще те нося в сърцето до край!
Ако никога повече не положа глава
на гърдите ти,
не забравяй
- някъде някога те обичах достатъчно.
До самия край и пак отначало!
Ако никъде, ако никога…
Знай, че всеки миг, всеки миг!
Ако никога не те прегърна отново!
Посвещавам на теб всеки ред,
всеки стих!
Иви