Бях, не бях

 

 

Бях, не бях и скитах дълго време.

Истинска - приличаща на изгрев нов.

Падах, ставах, плаках

и проклинах    

- този свят коварен и суров!

И фалшива бях, признавам!

Но причината сега не знам…

Бях безгрижна като птичка,

бях и текста в песента.

Бях различна - като опиат.

Що не бях и как не бях…

Даже и крилете в любовта!

Цяла бях, ще бъда пак!

Стъпвах здраво на Земята,

после полетях!

И куража си загубих, ала ето…

- че го имам пак!

Бях дълбокото във океана!

Бях и хоризонт , и бряг!

Бях надежда и умора!

Залез бях - във края чак.

Бях магия, бях искра…

Бях и дъжд , мъгла и лед!

Бях ,не бях и пак съм

- земен, истински Човек!

 

ИВИ.

- Подписах се с душа.✍️

 


Тъй чупливо е Сърцето в мене…

 

 

 

 

Демон!

 

Ти гониш всяка нощ от мен покоя!

Крадеш от сънищата ми, ала защо?

Измъчваш ме до най-дълбокото ми!

Нахлуваш в мене с взлом!

Иди си, Демоне!

Защото аз…

Не мога от сърцето си да те изгоня!

Ти трябва доброволно да си тръгнеш!

За да намеря в себе си покоя!

Защо ме чупиш?

Не ти ли стига… че те обикнах до безумие?

И сто живота… (Не! Хиляда!)

Ще съм бездомна и отровена…

Нима не стига таз награда?

Сърцето си в краката ти положих!

Не се, не се съпротивлявах…

Иди си! Иди си, моля те!

 

- Подписах се с душа.✍️

 

 

 

 

 

 

 

Пред истинската Любов и Дявола на колене ще падне!



 

Дявол си!

 

Ти! Дявол - с дяволски очи!

Ще трябва да те оцветя!

Че черен си! Не ми отиваш…

на мойта бяла доброта!

Така невярващо ме наблюдаваш!

Не ти се вярва

- мога да летя!

Не знаеш ли? Че някога отдавна…

и ти си имал ангелски крила?

Че има някаква си притча

- ненаписана!

За вас и вашата съдба.

За лоша, черна орисия!

За падналите ангели на таз Земя.

Та, има нещо ангелско във тебе

и аз ще бръкна надълбоко!

Ти как си мислиш, идва изцеление!

И миналото се изтрива, хоп - готово…

Не знаеш Дяволе,

аз някак си се влюбих…

И извънредно вече те познавам!

Но всички ангели там горе протестират…

коя съм аз, та важност си придавам!

И как така ще те превръщам в ангел,

нали си вече паднал на земята!

Не знаят, Дяволе! Не знаят…

Обикнах те безумно до недрата си!

 

ИВИ

- Подписах се с Душа.✍️

За мойта безвъзвратна обич!

Принудена съм да стоя далеч от теб

и затова те пиша върху бели листи!

Опитвам всячески да те открия…

Почакай, иска ми се днес да те разлистя!

Дълбока - стигаща чак до недрата ми!

Такава обич плува във кръвта ми!

Безумна и разтърсваща, и нежна!

И носеща тя името безкрайност!

И пълна с толкова надежди,

че ще се върнеш някога и ще останеш!

Любов, като безкрая необятна!

Любов!

Такава обич - безвъзвратна!

Отначало

 


Заших си сърцето,

не късай конеца!

Накарах го пак да тупти!

Душата ми не докосвай!

От твоята обич

- два живота напред ще боли!

Два живота ще бродя сама,

празна, скитаща, без посока!

Без път, без вятър и без мечти!

Неистинска и бездомна!

Сърцето ми пак затуптя,

ала днес тупти наобратно!

След всички твои закъснели истини

и любовта ни - безвъзвратна!

Положих крилете си ангелски

доброволно на пода от страх!

И никога повече няма

да литна в безкрая със тях!

Извиках Дявола на Земята,

сега сме приятели с него!

И справям се уж със самотата си,

любовта не надделя над егото!

И пак ще се уча да дишам,

макар непотребна без тебе…

Ала в очите ми ти единствен,

би познал непрогледното!

 

Иви.

- Лекувам си Душата.✍️