Бях, не бях
Бях, не бях и скитах дълго време.
Истинска - приличаща на изгрев нов.
Падах, ставах, плаках
и проклинах
- този свят коварен и суров!
И фалшива бях, признавам!
Но причината сега не знам…
Бях безгрижна като птичка,
бях и текста в песента.
Бях различна - като опиат.
Що не бях и как не бях…
Даже и крилете в любовта!
Цяла бях, ще бъда пак!
Стъпвах здраво на Земята,
после полетях!
И куража си загубих, ала ето…
- че го имам пак!
Бях дълбокото във океана!
Бях и хоризонт , и бряг!
Бях надежда и умора!
Залез бях - във края чак.
Бях магия, бях искра…
Бях и дъжд , мъгла и лед!
Бях ,не бях и пак съм
- земен, истински Човек!
ИВИ.
- Подписах се с душа.✍️
Тъй чупливо е Сърцето в мене…
Демон!
Ти гониш всяка нощ от мен покоя!
Крадеш от сънищата ми, ала защо?
Измъчваш ме до най-дълбокото ми!
Нахлуваш в мене с взлом!
Иди си, Демоне!
Защото аз…
Не мога от сърцето си да те изгоня!
Ти трябва доброволно да си тръгнеш!
За да намеря в себе си покоя!
Защо ме чупиш?
Не ти ли стига… че те обикнах до безумие?
И сто живота… (Не! Хиляда!)
Ще съм бездомна и отровена…
Нима не стига таз награда?
Сърцето си в краката ти положих!
Не се, не се съпротивлявах…
Иди си! Иди си, моля те!
- Подписах се с душа.✍️
Пред истинската Любов и Дявола на колене ще падне!
Дявол си!
Ти! Дявол - с дяволски очи!
Ще трябва да те оцветя!
Че черен си! Не ми отиваш…
на мойта бяла доброта!
Така невярващо ме наблюдаваш!
Не ти се вярва
- мога да летя!
Не знаеш ли? Че някога отдавна…
и ти си имал ангелски крила?
Че има някаква си притча
- ненаписана!
За вас и вашата съдба.
За лоша, черна орисия!
За падналите ангели на таз Земя.
Та, има нещо ангелско във тебе
и аз ще бръкна надълбоко!
Ти как си мислиш, идва изцеление!
И миналото се изтрива, хоп - готово…
Не знаеш Дяволе,
аз някак си се влюбих…
И извънредно вече те познавам!
Но всички ангели там горе протестират…
коя съм аз, та важност си придавам!
И как така ще те превръщам в ангел,
нали си вече паднал на земята!
Не знаят, Дяволе! Не знаят…
Обикнах те безумно до недрата си!
ИВИ
- Подписах се с Душа.✍️
Отначало
Заших си сърцето,
не късай конеца!
Накарах го пак да тупти!
Душата ми не докосвай!
От твоята обич
- два живота напред ще боли!
Два живота ще бродя сама,
празна, скитаща, без посока!
Без път, без вятър и без мечти!
Неистинска и бездомна!
Сърцето ми пак затуптя,
ала днес тупти наобратно!
След всички твои закъснели истини
и любовта ни - безвъзвратна!
Положих крилете си ангелски
доброволно на пода от страх!
И никога повече няма
да литна в безкрая със тях!
Извиках Дявола на Земята,
сега сме приятели с него!
И справям се уж със самотата си,
любовта не надделя над егото!
И пак ще се уча да дишам,
макар непотребна без тебе…
Ала в очите ми ти единствен,
би познал непрогледното!