Съдба
Добрата Фея в мен заспа
и сто години да преминат,
чаровен принц не ще да я събуди
след злата черна орисия!
Двореца някой го подпали,
сега съм празна и бездомна.
Клошарка сред клошари,
съдба на скитница неволна.
Градината на розите я няма,
и всичките ми рокли са на пепел!
Душата ми едничка изгоря,
от пепелта събирах перли.
Целунах жаба
и се влюбих в Звяр,
като в оная приказка за Бел.
Но моя разказ беше с тъжен край,
напомняше по-скоро за Отело!
Е, Шекспир не мога да бъда.
Трагедията си в две шепи събрах.
Но ако някой ден се събудя,
ще пиша книга за този кошмар!
След всичките беди и злополучия,
успях една обувка да спася.
И знам ли…
- може като Пепеляшка
във полунощ отново да се преродя!
Иви
Каква неволна орисия
Живях в дворец, а днес съм скитница.
Танцувах с принц, ала в съня си май.
И носех перлена, красива огърлица,
от нея няма ни следа.
И возих се в каляска, бляскава.
А двама кочияши ми отваряха вратите,
днес спя под моста до реката
- каква неволна орисия!
И бях облечена, забележете!
- с изящна рокля дълга до земята.
От чист кристал - обувки на нозете,
корона носех на главата си!
Съдбата е голяма шегаджийка!
Ту фея вълшебна, ту вещица зла!
Прощавайте, за малко ще се скрия…
От мъката ми буря се изля!
Иви
Омагьосана
Уморих се
Просто вече не ми се говори.
Уморена съм, счупена, празна…
Уморих се да убеждавам хората,
който иска нека да вярва!
Уморих се да търся все истини
във лъжовни човеци безчет.
Дето продават на търг душите си,
а сърцата им са просто предмет.
Уморих се да бъда ангел
насред милиарди дяволски очи.
Уморих се и счупих крилете си,
а така ми се лети, така ми се лети…
Изтощена съм, полужива.
Като празен, пуст храм!
Играете го все на пантомима,
претегляте душите си на килограм!
Уморих се от тоз кръговрат,
дето всеки си трови мечтите!
Аз имам толкова много да дам!
И смисъл във всеки изгрев намирам!
И разкъсвах и аз като вас дните си,
от надежда горях за промяна…
За промяна, промяна в очите ви!
Дето няма да дойде, няма…
За туй днес ще се скрия в полета на птиците,
ще се изгубя във безкрайното небе!
И там по облаците с пръсти ще рисувам,
ще съм отново лека аз като перце!
И няма никой да ми трови дните,
да ме кори разнопосочно…
Във шепичка ще събера сълзите си!
От вас ще отлетя (съвсем нарочно)!
ИВИ
(Уморих се от вас непотребните,
уморих се от тоз кръговрат!
Вий сте толкова много човеци,
аз не съм от тоя свят!)