Той
В тъгата си аз искам да прелея,
да се удавя в своите сълзи!
Да съм въздишка негова копнея
и смисъла на всичките му дни!
Да падна от високо и да се изправя,
самичка (или не съвсем).
Да събера душата си във шепи
и той да ме обича, само мен!
В безвремие аз искам да живея,
да бъда и мъгла, и дъжд.
Да се изгубя, да се смея!
Да се открия (изведнъж)!
Във дланите му искам да потъна!
В сърцето му да вляза с взлом!
Горчивото в кафето му да бъда!
И всеки негов хоризонт!
И той ще ме познае на разсъмване,
във своя първи и последен зов!
В на щерка си очите ще ме види,
родила се от нашата любов!
Иви
Счупена
Отивай си
Отивай си! Посоката си сам избра!
Не се обръщай във сълзите ми!
За щастието вече е платено!
Ще се удавиш в тях и в моите неистини.
Отивай си! Нали си го решил!
Ала не искам аз да чувам “Сбогом”…
Че твойто “Сбогом” силно ще боли
и безвъзвратно то ще ме отрови!
Тръгни, без думи
- просто в тишина!
Не се сбогувай моля те със мене!
Аз ще приема тази самота!
И ще живея някак си (без тебе)!
От думи вече оглушала,
разплаках всичките дървета!
А тебе, за да те забравя
ще са ми нужни няколко хилядолетия!
Ти пръсна душата ми (стъклена),
облече сърцето в тъга.
И няма да стигнат три хиляди вечности
парче по парче да се събера!
Иви
Самота
Заключиха ме в празна стая!
Не чувствах как се вливат в мен -
предателства, лъжи и отчаяние.
И как душат ме в своя плен!
И между четири стени - забравена,
със сянката ми избледняла…
Завинаги оставих там
- Душата си погубена тъй млада.
Днес цялата съм тиха болка…
Бездомна, скитаща. Без път!
Летя без вятър и посока!
И падам от високото по гръб!
Ония, дето ги обичах - белези
оставиха ми по душата!
Отдавна сме добри приятелки
- със скитницата - Самотата!
Дали съм паднал Ангел от небето…
Не зная! Може би…
Превързвам всяка рана на Сърцето!
Лекувам се от тъжни спомени!
Тъй нежно, тъй ранимо…
тупти в гърдите ми онуй Сърце!
И ако Любовта отново ме открие…
- Ще искам да е с твоето лице!