Животът

 

Видях небето на две да се разцепва!

Морето да се влюби във брега.

Видях безумна безнадеждност

- във млада, хубава жена!

Съзрях на гарата прегръдка

- последна (или не съвсем)!

Видях най-смелият да пада -

във бездната от отчаяние!

Видях очи, прелели от тъга!

И чух лъжец да се кълне!

Баща видях, прегърнал свойта дъщеря -

узнал за нейното дете!

Старица срещнах, облечена в живот!

И липса на такъв във млад човек!

И чух плача на майка върху гроб -

оплакваща погребано дете!

Видях и грешник в църква да се моли!

Светец да съгреши!

Видях мечтатели в окови.

На търг - човешките души!

Видях цветята да увяхват,

макар навън да беше пролет!

Видях и птица върху студена пръст да пада -

след дългия си и далечен полет!

И чувах просяк да разказва,

съдбата го орисала така!

Видях копнежи и надежди как се раждат

- сред непрогледен мрак и тъмнина!

И срещнах Дявола, облечен в бяло!

Ала и ангел - без криле да броди!

Животът е понякога такъв спектакъл!

И най-големият ни дар от Бога!

 

 

ИВИ.

- Подписах се с душа.✍️

 

 

Така е редно

 

Ще те наранят,

преди да познаеш щастието.

Ще те разплачат,

преди усмивката.

Ще паднеш,

преди победата.

Така е редно, разбираш ли?

Колебанието ще дойде,

преди вярата.

Отчаянието,

преди надеждата.

Оковите,

преди свободата.

Болката,

преди изцелението.

Ще се изгубиш,

преди да откриеш себе си.

Ще видиш душата си гола.

Разпокъсана.

Уязвима.

Ще чуеш пропукването

след ударите.

Така е редно!

Ще те сринат,

преди да те повдигнат.

Ще крещиш,

преди да дойде тишината.

В реда на нещата е!

Ще откриеш слабостта,

преди силата.

Ще пуснеш гнева в дома си,

преди спокойствието да тропне на вратата.

Ще допуснеш грешки,

преди правилния избор.

Ще се примириш с лъжата,

докато истината не те погледне в очите!

Така е насъщно.

Спасяващо.

Пречистващо!

 

ИВИ.
- В реда на нещата.✍️


Гордост

 

Разбих се, ама се разбивах гордо!

Като вълна във силните скали!

И с гордост си изпих (отровата)

и толкоз гордо с тъгата си се примирих!

Удавих цялата си същност във сълзи

и днес ми се прииска да съм дъжд!

В дъжда по-малко може да болиш…

Или да те забравя (отведнъж)!

Без тебе аз съм половин човек!

И никога не ще да се завърна вкъщи!

Живота не е, не е лек…

и предадеш ли се - ще те прекърши!

Разбих се! И тишината ме убива!

Разпръснах всичките парчета

(по тротоарите).

За болката - тя най-много ми отива!

Червено светят светофарите!

Увяхнах като цвете през октомври!

Заключих любовта си във ковчег!

За тая мъка няма противоотрова!

Разбих се! Ама гордо (и със чест)!

 

Иви

Не с мастило

 

И не с мастило,

а със сълзите ми солени…

те пиша ред след ред!

И всички мисли - словореди

кръщавам ги на теб!

А ти на нея ни четеш!

И двамата,

където в листите си аз ни сбрах!

И дишам някак си, но наобратно

и крия любовта от страх!

От страх,

че ще се видиш в моя стих!

Че ще го прочетеш на глас…

В дъждовна вечер, за да я приспиш

с разлятото от нас!

Че ще изплачеш в нея цялата тъга,

която двамата не си простихме!

Че ще е нощ, облечена в мъгла…

А аз все още ще те пиша!

И не с мастило,

а със сълзи и с душа…

заключих те във стих и във поема!

А ти днес нашата съдба

четеш на глас, ала пред нея!

 

Иви.

- Подписах се с душа.✍️

 

 

Моля се да съумея да простя.

Предателства.

Лицемерия.

Изкуствени усмивки и лъжи.

Моля се за себе си.

Да остана неопетнена.

Недокосната.

Необезпокоена.

Моля се да простя за белезите, които оставихте по душата ми.

За бурите в гърдите ми.

За ураганите.

За неизказаните

и за изказаните думи.

Но най-силно се моля вие да можете да простите на себе си…


 

- Иви.

Две стъклени очи

 

Задави ме животът,

остави ме без дъх, без плът, без свян.

Две стъклени очи

дирят още твоя образ потъмнял.

Две стъклени очи,

едно сърце пречупено.

И две съдби на кръстопът.

Души без милост разпокъсани.

И сетне небесата се изляха

предупредително над мене.

Удавиха ме - да си спомня,

била съм част от тебе.

Или сме били едно цяло…

Загубих вече спомен.

Във всеки случай си разбрал,

бездомна съм, бездомна.

Без срам, без страх, без съвест

раних те и си тръгнах.

Без нежност, без ласка, без чар

сърцето ти пръснах.

Откраднах съня ти

и всяка тайна съкровено пазена.

На кръст ме разпъни

- окаяна, отчаяна…

И кръста нека запечата

не кръв - любов по вените ми текна.

Дано да има опрощение -

за грешките ми и за болката човешка.

От Ада ще се върна

и ще намеря път обратен.

Виновна и смутена ще прегърна

кървящата ти рана.

Туй аз съм го не писала.

Перото - непослушно.

А може би сърцето ми е било…

Проклетникът - не спира да те търси!


 

Иви.

   - Перото непослушно.✍️

 

 

Листи с кръв пропити

 

Нощта ме нежно прегърна.

А аз от болка се привих,

когато осъзнах - несбъдната -

събирам любовта си в стих.

Щом падна мрак изписах

стотици редове.

Във тъмнината на нощта,

под хиляди звездици

- творих за тебе стихове.

И вехта рана прокърви

- по листите се стече кръв.

Една сълза за утешение

последва я без дъх.

Душата ми се мъчи гладна

за обич и за думи две,

изречени със закъсняла прошка

- молитва на пречупено сърце.

Мълчиш.

Не се обаждаш,

а мене тишина ме е пронизала.

Листи бели, пропити с кръв

и аз във спомени улисана.

Миража дето ме държеше вчера жива -

безмилостно ме днес сломи.

И ставам буря, ураган, стихия.

С две парещи, разплакани очи.

Напразно диря тез следи

(от твоя образ посивял).

Далече си, далече…

А аз без теб съм студ,

и дъжд, и вятър, и мъгла!

 

- Иванина.

Подписано с Душа.📝